Антон Тодоров: Трябва да сме благодарни на Горбачов заради отказа от доктрината „Брежнев”
Светът се прости с Михаил Горбачов. Бащата на съветската перестройка си отиде на 91 години. Той беше пръв и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното отдръпване на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова премия за мир 1990 г. Познаваме ли последния руски водач, какво е наследството му и каква е ролята му за развиването на нашата страна - с тези въпроси се обърна към откривателя, публицист и политик Антон Тодоров.
С какво ще запомним Михаил Горбачов - последният и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики, може би с това, че капитулира пред Запада?
А, не. Веднага ще разрушим един мит, който хора-носталгици постановат. Това погрешно изказване се появи първо в съветски медии 90-те години, а след това се разпростра от някогашни КГБ-сти, а по-късно мина и в България. Никаква капитулация нямаше на Горбачов пред Запада. Ако човек се е занимавал деликатно с проучването на този руски функционер, ще си даде сметка, че, идвайки през март 1985 година като общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, Горбачов стартира мощна атака за физическо преодоляване на нови територии по света и нови пространства в чисто агитационен смисъл. Горбачов от 1988, 1989 и 1990-та година е доста по-различен от този през 1985-86 година
Искам да подчертая, че изказванията, че Горбачов е сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и на други западни служби са безспорни спекулации, тъй като няма нито едно доказателство за нещо сходно. Тъкмо противоположното, бих споделил, 1985-86 година е една от най-големите офанзиви в Афганистан – Горбачов през този интервал си организираше типичната руска имперска политика. Да, Съюз на съветските социалистически републики изтегли войските си от тази страна, само че това стана през май 1989 година Командващият Борис Громов напусна с последния танк и мина през моста, навлизайки на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Но през 1985 година не беше по този начин. До февруарската конференция през 1987 година Горбачов беше последовател на делото на своя предходник Юрий Андропов. Цялата му кариера е обвързвана с тази на Андропов и с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Има една прелестна биография на Горбачов от Леонид Млечин, в която в детайли се преглежда запознанството им през 60-те години на предишния век и по какъв начин даже Андропов е имал концепция да направи Горбачов заместник-председател на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по фрагментите. Цялата кариера на Горбачов е белязана от въздействието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и в тази ситуация на Андропов.
Да напомним, че 1985-86 година имаше атака на Съюз на съветските социалистически републики в Африка. Тогава в разнообразни страни на този континент (и освен на него) имаше многочислени военни съветници. Имаше „ лимитирани “ военни контингенти - с изключение на в Афганистан и в други страни. Нека напомним, че в средата на 80-те години Съветите организираха изключителноагресивна шпионска активност по целия свят. Най-голямата база за радиоелектронно разузнаване на военно разузнаване ГРУ се намираше в градчето Лурдес в Куба. Имаха голяма военно-морска база в Тартус (Сирия), както и военно-морски бази в Камран (Виетнам), Нокра (Етиопия), в Ангола, Сомалия, на Сейшелските острови, в Йемен и Либия. Базата Камран във Виентам контролираше всички морски връзки на Япония и западните съдружници в тази част на света.
Нещо, към което Путин се връща в този момент?
Точно по този начин. Той се връща към една такава експанзивна тактика. И би трябвало да признаем на Горбачов, светла му памет, че е човек с две лица. До 1986 година той организира една мощно проекспанзионистична политика и след 1987 година, изключително през 1988-89 г политиката му се промени фрапантно.
Измами ли Западът Горбачов?
В своята библиотека аз разполагам с един доста скъп документален алманах със стенограми от секретни срещи на Варшавския контракт, който ще ми помогне да Ви отговоря дали Горбачов е бил излъган от Запада или е направил неверна интерпретация. През 1990 година пред Консултативния комитет на Варшавския контракт той безусловно декларира на съдружниците си, че и НАТО, и Варшавският контракт ще би трябвало да се влеят в „ общоевропейски системи за сигурност ”. Горбачов си представяше еволюцията на НАТО към нещо, което да прилича днешното ОССЕ – Организацията за сигурност и съдействие в Европа. И в случай че би трябвало да приказваме за някаква „ машинация ” на Запада, тя е в това, че Западът си е дал сметка, че опасността от модерна Русия не е изчезнала, изключително след Мюнхенската конференция 2007 година, където Путин непосредствено заприказва за борба със Запада, 2008 година бе нашествието в Грузия, 2014 година – в Крим. Така че не Западът е излъгал Горбачов, а той си е правил някакви сметки, че Съветите отиват към края си и към този момент няма да съставляват опасност за Запада и изключително за граничните страни. Това е неверната интерпретация, във всички договаряния е по този начин – едната страна прави свои тълкования, а другата я употребява, само че някой особено да е лъгал, надали. Те имаха прелестни връзки с Тачър и Рейгън. Да не забравяме, че кариерата на Горбачов потегля нагоре през 1984 година след едно посещаване в Лондон и среща с премиера на Англия Маргарет Тачър. Тя споделя тогава за него, че „ това е човек, с който бих могла да работя ”. Това беше време на борба, на Студена война, а единствено месеци преди този момент в Кремъл управляваше Константин Черненко – идеологическият секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, който наследи умрелия скоропостижно Юрий Андропов.
Каква е ролята на Горбачов за развиването на нашата страна? До Живков доближава информация, че новият водач в Москва желае да го смени – Съветите имаха голям агентурен уред в страната ни даже и тогава.
След 1987 година Горбачов даваше ясни знаци, че би трябвало да има промяна по върховете на някогашния Източен блок. Ще напомня един случай от този интервал, когато в сп. ”Огоньок ” се разгласиха определени фрагменти от изнесените незаконно преди години на Запад записки на някогашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрущов. Там има откъс, че в неговото събаряне основна роля е изиграл и Тодор Живков, защото е застанал напълно на страната на Леонид Брежнев. Това нещо, представете си 1988-1989 година се появява в списанието, което се популяризира и в България. Вие вярвате ли – аз бях абониран за десетки руски списания и вестници, и тъкмо този брой бе конфискуван от тогавашната цензура и никой не го получи и стана огромен скандал. Даже бяха писали от Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия до сп. „ Огоньок ” - по какъв начин е допустима такава провокация.
А Горбачов на база на огромната руска агентура, която имаше у нас, ясно беше дал знак, че Живков би трябвало да си върви. Така Съветите изиграха своята роля за свалянето на Живков и това е нещо, за което има свидетелства, записки и доказателства. На процедура свалянето на Живков е контрактувано 1989 година, последните директиви са при започване на ноември при едно вървене на Петър Младенов в Китай, след което той се отбива в Москва. Андрей Луканов се среща тук с хората от резидентурата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ. В този смисъл ние българите би трябвало да бъдем доста признателни на Горбачов и освен ние, и всички страни от Източния блок, поради неговия отвод от доктрината „ Брежнев ”. За тези, които не се сещат, това е разбирането за тъй наречените „ стеснен суверинитет “, че на Москва е разрешено да се намесва в страни от Източния блок, с цел да резервира тъй наречените социалистически строй - нещо, което се показва през 1968 година в Чехословакия.
В тази връзка забавен е коментарът на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов в едно американско предаване в края на 1989 година, че новият водач е заменил доктрината „ Брежнев ” с доктрината „ Синатра ”, има една ария на Франк Синатра – „ Направих го по моя метод “ (на британски: I Did It My Way). Така че всяка от нашите страни потегли по своя път и да се развива по своя си метод. Много от хората споделяха, че всички страни от някогашния Източен блок сме били идентични, което не е правилно при започване на разпада 1989 година Така или другояче, всяка страна през тези 32 години посткомунизъм прояви положителните и неприятните си черти. Никой не трябва да е неудовлетворен, тъй като с изключение на задкулисието, което толкоз постоянно считаме като главен фактор за това България да е такава, каквато е, би трябвало да кажем че България има парламентарна народна власт и никой не ръководи с помощта на тирания. Този, който ръководи, той е определен от хората и заради това се счита, че демокрацията е най-справедливата формула за ръководство – всяка нация получава ръководство, което заслужава, т.е. сама си е избрала.
С какво ще запомним Михаил Горбачов - последният и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики, може би с това, че капитулира пред Запада?
А, не. Веднага ще разрушим един мит, който хора-носталгици постановат. Това погрешно изказване се появи първо в съветски медии 90-те години, а след това се разпростра от някогашни КГБ-сти, а по-късно мина и в България. Никаква капитулация нямаше на Горбачов пред Запада. Ако човек се е занимавал деликатно с проучването на този руски функционер, ще си даде сметка, че, идвайки през март 1985 година като общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, Горбачов стартира мощна атака за физическо преодоляване на нови територии по света и нови пространства в чисто агитационен смисъл. Горбачов от 1988, 1989 и 1990-та година е доста по-различен от този през 1985-86 година
Искам да подчертая, че изказванията, че Горбачов е сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и на други западни служби са безспорни спекулации, тъй като няма нито едно доказателство за нещо сходно. Тъкмо противоположното, бих споделил, 1985-86 година е една от най-големите офанзиви в Афганистан – Горбачов през този интервал си организираше типичната руска имперска политика. Да, Съюз на съветските социалистически републики изтегли войските си от тази страна, само че това стана през май 1989 година Командващият Борис Громов напусна с последния танк и мина през моста, навлизайки на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Но през 1985 година не беше по този начин. До февруарската конференция през 1987 година Горбачов беше последовател на делото на своя предходник Юрий Андропов. Цялата му кариера е обвързвана с тази на Андропов и с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Има една прелестна биография на Горбачов от Леонид Млечин, в която в детайли се преглежда запознанството им през 60-те години на предишния век и по какъв начин даже Андропов е имал концепция да направи Горбачов заместник-председател на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по фрагментите. Цялата кариера на Горбачов е белязана от въздействието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и в тази ситуация на Андропов.
Да напомним, че 1985-86 година имаше атака на Съюз на съветските социалистически републики в Африка. Тогава в разнообразни страни на този континент (и освен на него) имаше многочислени военни съветници. Имаше „ лимитирани “ военни контингенти - с изключение на в Афганистан и в други страни. Нека напомним, че в средата на 80-те години Съветите организираха изключителноагресивна шпионска активност по целия свят. Най-голямата база за радиоелектронно разузнаване на военно разузнаване ГРУ се намираше в градчето Лурдес в Куба. Имаха голяма военно-морска база в Тартус (Сирия), както и военно-морски бази в Камран (Виетнам), Нокра (Етиопия), в Ангола, Сомалия, на Сейшелските острови, в Йемен и Либия. Базата Камран във Виентам контролираше всички морски връзки на Япония и западните съдружници в тази част на света.
Нещо, към което Путин се връща в този момент?
Точно по този начин. Той се връща към една такава експанзивна тактика. И би трябвало да признаем на Горбачов, светла му памет, че е човек с две лица. До 1986 година той организира една мощно проекспанзионистична политика и след 1987 година, изключително през 1988-89 г политиката му се промени фрапантно.
Измами ли Западът Горбачов?
В своята библиотека аз разполагам с един доста скъп документален алманах със стенограми от секретни срещи на Варшавския контракт, който ще ми помогне да Ви отговоря дали Горбачов е бил излъган от Запада или е направил неверна интерпретация. През 1990 година пред Консултативния комитет на Варшавския контракт той безусловно декларира на съдружниците си, че и НАТО, и Варшавският контракт ще би трябвало да се влеят в „ общоевропейски системи за сигурност ”. Горбачов си представяше еволюцията на НАТО към нещо, което да прилича днешното ОССЕ – Организацията за сигурност и съдействие в Европа. И в случай че би трябвало да приказваме за някаква „ машинация ” на Запада, тя е в това, че Западът си е дал сметка, че опасността от модерна Русия не е изчезнала, изключително след Мюнхенската конференция 2007 година, където Путин непосредствено заприказва за борба със Запада, 2008 година бе нашествието в Грузия, 2014 година – в Крим. Така че не Западът е излъгал Горбачов, а той си е правил някакви сметки, че Съветите отиват към края си и към този момент няма да съставляват опасност за Запада и изключително за граничните страни. Това е неверната интерпретация, във всички договаряния е по този начин – едната страна прави свои тълкования, а другата я употребява, само че някой особено да е лъгал, надали. Те имаха прелестни връзки с Тачър и Рейгън. Да не забравяме, че кариерата на Горбачов потегля нагоре през 1984 година след едно посещаване в Лондон и среща с премиера на Англия Маргарет Тачър. Тя споделя тогава за него, че „ това е човек, с който бих могла да работя ”. Това беше време на борба, на Студена война, а единствено месеци преди този момент в Кремъл управляваше Константин Черненко – идеологическият секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, който наследи умрелия скоропостижно Юрий Андропов.
Каква е ролята на Горбачов за развиването на нашата страна? До Живков доближава информация, че новият водач в Москва желае да го смени – Съветите имаха голям агентурен уред в страната ни даже и тогава.
След 1987 година Горбачов даваше ясни знаци, че би трябвало да има промяна по върховете на някогашния Източен блок. Ще напомня един случай от този интервал, когато в сп. ”Огоньок ” се разгласиха определени фрагменти от изнесените незаконно преди години на Запад записки на някогашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрущов. Там има откъс, че в неговото събаряне основна роля е изиграл и Тодор Живков, защото е застанал напълно на страната на Леонид Брежнев. Това нещо, представете си 1988-1989 година се появява в списанието, което се популяризира и в България. Вие вярвате ли – аз бях абониран за десетки руски списания и вестници, и тъкмо този брой бе конфискуван от тогавашната цензура и никой не го получи и стана огромен скандал. Даже бяха писали от Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия до сп. „ Огоньок ” - по какъв начин е допустима такава провокация.
А Горбачов на база на огромната руска агентура, която имаше у нас, ясно беше дал знак, че Живков би трябвало да си върви. Така Съветите изиграха своята роля за свалянето на Живков и това е нещо, за което има свидетелства, записки и доказателства. На процедура свалянето на Живков е контрактувано 1989 година, последните директиви са при започване на ноември при едно вървене на Петър Младенов в Китай, след което той се отбива в Москва. Андрей Луканов се среща тук с хората от резидентурата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ. В този смисъл ние българите би трябвало да бъдем доста признателни на Горбачов и освен ние, и всички страни от Източния блок, поради неговия отвод от доктрината „ Брежнев ”. За тези, които не се сещат, това е разбирането за тъй наречените „ стеснен суверинитет “, че на Москва е разрешено да се намесва в страни от Източния блок, с цел да резервира тъй наречените социалистически строй - нещо, което се показва през 1968 година в Чехословакия.
В тази връзка забавен е коментарът на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов в едно американско предаване в края на 1989 година, че новият водач е заменил доктрината „ Брежнев ” с доктрината „ Синатра ”, има една ария на Франк Синатра – „ Направих го по моя метод “ (на британски: I Did It My Way). Така че всяка от нашите страни потегли по своя път и да се развива по своя си метод. Много от хората споделяха, че всички страни от някогашния Източен блок сме били идентични, което не е правилно при започване на разпада 1989 година Така или другояче, всяка страна през тези 32 години посткомунизъм прояви положителните и неприятните си черти. Никой не трябва да е неудовлетворен, тъй като с изключение на задкулисието, което толкоз постоянно считаме като главен фактор за това България да е такава, каквато е, би трябвало да кажем че България има парламентарна народна власт и никой не ръководи с помощта на тирания. Този, който ръководи, той е определен от хората и заради това се счита, че демокрацията е най-справедливата формула за ръководство – всяка нация получава ръководство, което заслужава, т.е. сама си е избрала.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ